Рискови фактори за сърдечно-съдовите заболявания
Плашеща е статистиката, че България е на първо място в Европа по честота на сърдечно-съдовите заболявания. Сърцето в жизненоважен орган, подложен на постоянно натоварване и грижата за него е от основно значение. Наследственото предразположение, ежедневните вредни навици и стресът водят бавно, но сигурно до сърдечносъдови инциденти, които често завършват фатално.
Основният виновник за това
Атеросклерозата представлява хронично, прогресиращо заболяване, което според определението на Световната Здравна Организация представлява варираща комбинация на промени на вътрешния слой на артериите, изразяващи се в местно натрупване (атеросклеротична плака) на липиди, комплексни въглехидрати, кръв и кръвни продукти, съединителна тъкан и калциеви отлагания, съпроводени с промени на средния съдов слой на артериалната стена.
По този начин стените на съдовете удебеляват, втвърдяват и загубват своята еластичност. Откъсването на атеросклеротична плака от стената на съда може да причини запушване на коронарен (сърдечен) или мозъчен съд и да предизвика инфаркт на миокарда или мозъчен инсулт.
Кои са основните рискови фактори?
Сърдечносъдовите рискови фактори са многобройни , но повечето класификации се спират на следните:
- Напреднала възраст
- Мъжки пол
- Фамилна обремененост за сърдечносъдово заболяване
- Повишено ниво на серумния холестерол
- Понижено ниво на HDL холестерола
- Повишено кръвно налягане
- Тютюнопушене
- Битов алкохолизъм
- Съществуващо сърдечносъдово заболяване
- Диабет
- Затлъстяване
- Стрес и психическо напрежение
Как да намали риска от сърдечносъдово заболяване?
Балансираното хранене, редовните физически упражнения, избягването на вредни фактори като алкохол и тютюнопушене, поддържането на оптималното за възрастта тегло и абстрахирането от стресови фактори са превантивна мярка срещу сърдечно-съдовите заболявания.
1) Хранене. За профилактика на атеросклерозата е препоръчително приемането на храни, богати на ненаситени мастни киселини: омега-3-мастни киселини и омега-6- мастни киселини.
Те помагат за повишаване количеството на добрия холестерол (HDL) и съответно понижаване на лошия (LDL) Най-добри хранителни източници на мазнините от първия тип са сьомга, риба тон, пъстърва, ленено семе, слънчогледови семки, а от вторите - тиквено семе, пшеничен зародиш, слънчогледово олио, сусам, безсолни ядки - орехи, лешници. Пълнозърнестите храни също са с благоприятен ефект върху сърцето. Те са богати на хранителни влакнини, за които се смята, че намаляват риска от атеросклероза, те понижават опасните триглицериди в кръвта и пречат на образуването на плаки в кръвоносните съдове.
Плодовете и зеленчуците са отличен източник на антиоксиданти за организма, справят се със свободните радикали, които се образуват в организма вследствие на нормалния метаболизъм или поради патологични процеси. Те са богати на витамини и съдържат малко количество мазнини, като по този начин редуцират теглото и понижават артериалното налягане. Хонконгският учен биохимик Чен Чженюй твърди, че употребата на ябълки, особено след приема на мазна храна, помага за освобождаване на лошия холестерол. Според специалиста полифенолите, които се съдържат в ябълките контролират съотношението между добрия и лошия холестерол в кръвта.
2) Физическата активност възпрепятства образуването на плаки в кръвоносните съдове. Във фитнес залата, в парка или залата по танци, независимо къде, упражненията подобряват сърдечната дейност, понижават риска от инсулт и разбира се, спомагат за топенето на килограмите.
3) При редовно приемане на прекомерни количества алкохол се повишават нивата на триглицеридите и LDL холестерол - основни рискови фактори за развитието на сърдечносъдови инциденти. Злоупотребата с алкохол може предизвика появата и развитието на аритмия - ритмичната дейност на сърдечният мускул се нарушава. Освен вредата, която алкохолът нанася на редица органи в човешкото тяло, той повишава кръвното налягане.
Въпреки това някои проучвания предполагат, че малките количества алкохол редуцират честотата на коронарната болест на сърцето. Трябва да се има предвид, че жените са с повишена миокардна чувствителност към алкохол (КМП).
4) Тютюнопушенето доказано ускорява процесите на атеросклероза в съдовите стени. Освен това типична за пушачите е болестта на Бюргер, която се характеризира със стесняване на кръвоносните съдове на долните крайници и нарушаване на кръвоснабдяването им. Често като последствие настъпва некроза и се налага ампутация на засегнатия крайник.
5) Поддържането на оптимално за организма тегло се отразява не само на външния вид и самочувствието, но и на сърдечната функция. Препоръчително е индекса на телесната маса да е под 25 (ИТМ се изчислява, като килограмите се разделят на височината в метри на квадрат). Наднорменото тегло е фактор за образуването на мастни плаки в кръвоносните съдове, а отслабването съответно намалява лошия холестерол в полза на добрия.
6) Стресът и депресията са едни от основните рискови фактори за сърдечносъдовите инциденти. Стресът води до увеличаване на хормоните на стреса- адреналин, норадреналин и кортизол, като резултатът е учестен пулс, аритмия, повишаване на кръвното налягане в дългосрочен план. Клинични проучвания доказват, че при някои хора стресът директно води до увеличаване нивото на лошия холестерол. Специалистите препоръчват преживяване на приятни емоции и правене на неща, които ни карат да се чувстваме добре - среща с приятел, разходка с домашния любимец.
Усмихвайте се повече и се радвайте на малките, но изключителни неща в живота от СЪРЦЕ!
Използвана литература:
- Risk Factors and Coronary Heart Disease, AHA Scientific Position, http://www.americanheart.org/presenter.jhtml?identifier=4726
- Mortality Country Profile, WHO, http://www.who.int/whosis/mort/profiles/mort_euro_bgr_bulgaria.pdf
- Lam CK, Zhang ZS, Yu H, Tsang SY, Huang Y, Chen ZY. 2008. Apple polyphenols inhibit plasma CETP activity and reduce the ratio of non-HDL to HDL. Molecular Nutrition and Food Research 52:950-958, http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18496813
- AL Komaroff, Nicotine May Directly Promote Atherosclerosis and Cancer. Journal Watch Cardiology August 17, 2001, Covering Nat Med 2001 Jul; 7:833-839.
- Steptoe A & Brydon L. Associations Between Acute Lipid Stress Responses and Fasting Lipid Levels 3 Years Later. Health Psychology 2005. 24; 6: 601-607.
- Акад. Илия Томов, Принципи на профилактика на сърдечно-съдовите заболявания, Национална кардиологична болница