Night Eating Sindrom

Здравейте!
От години чета статиите във Вашия сайт /по мое скромно мнение - един от най-добрите в областта на медицината/ и следя темите в този форум, но едва сега реших да повдигна една тема, която ме вълнува от доста време.
Става въпрос за нощното хранене. Чела съм, че то е регистрирано дори като като вид психическо разтройство (Night Eating Sindrom) и то от средата на 50-те години на миналия век. Лично аз се боря с него 4-5 години и не успявам да го преодолея. Последиците му са доста - от наднормено тегло /аз съм на ръба винаги, коства ми много воля и дисциплина/ до чувството, че имаш зависимост, с която не можеш да се справиш. Чувствам ужасно безпомощна срещу пристъпите на глад, на който не мога да устоя! Просто ей така....събуждам се гладна като вълк...независимо, че съм вечеряла само преди 3-4 часа Вегетарианка съм от 7 години и това донякъде пооправи нещата, но все пак...
Виждам, че в този форум участват изключително компетентни специалисти от всички области на медицината и здравеопазването. Ще се радвам, ако някой сподели своето мнение и опит по този въпрос.
Благодаря Ви предварително.

Поредният измислен синдром, за да се намират на работа псевдоекспертите.

Не си прав Василек не си прав. Това нощно пригладняване ми се струва много кофти история. Аз като съм гладен през деня се чувствам ужасно, като не се наспя се чувствам още по-ужасно, а ако си представя, че не мога да се наспя защото съм гладен ..... тогава просто не ми се мисли

Хахаха... Така погледнато вече има логика ;), но извън кръга на шегата аз съм твърдо убеден, че човек може едновременно да бъде слаб и да спазва здравословен начин на живот и заедно с това да си похапва в късните часове, особено ако е нощна птица.