Лекарска грешка едва не коства живот

Моята история
/историята за една лекарска грешка/
В края на месец Август 2014г. започнаха да изпитвам стомашни неразположения, изразени с подуване на корема, газове, куркане на червата и тн. След преглед от личния лекар, бях насочен за консултация с гастроентеролог.
Прегледа ме д-р Хр. Христов и ми каза, че се касае за синдром на раздразненото черво. Препоръча да ми направена Фибросигмоидоскопия в амбулаторни условия.
Фибросигмоидоскопията е манипулацията, при която с помощта на мека флексибилна тръба се оглежда отвътре правото и част от дебелото черво /сигма и евентулано колон десценденс/. Извършва се от лекар - специалист гастроентеролог в болницата или амбулаторно. Асистира специално обучена за работа с ендоскопска апаратура медицинска сестра.
На 12-ти Септемри ми бе направено въпросното изследване от д-р Найден Найденов. Изследването протече нормално, без болки и оплаквания от моя страна. Огледа се ректум, сигма, колон десцендес и част от колон трансверзум. Установи се, че лигавицата е леко зачервена. На 25 сантиметра от аналния отвор се обективизира малък полип с големината на бобено зърно, покрит с нормална лигавица, флексабилен.
Доктор Найденов ми обясни, че този полип е нещо нормално, но все пак някога трябва да се махне.Препоръча ми , след известно време, като се излекува възпалението, да отида пак и да ми изгори полипа.
Аз се позаинтересувах за тази процедура с изгарянето и разбрах, че е доста рискована, а сега има нови методи и техники за премахване на полипи /полипектомия/. Реших, че сега е по-важно да си нормализирам работата на стомашно-чревния тракт и после да мисля за полипа и за начините за неговото премахване.
Бе ми назначено едномесечно лечение със Салофалк от д-р Христов. След проведения курс, оплакванията ме не се промениха особено, освен това се появиха киселини и оригвания. Отидох на контролен преглед и ми препоръчаха да бъда хоспитализиран за изследвания и лечение в 3-то вътрешно отделение на МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“.
Съгласих се и на 17-ти Октомри постъпих в болницата. Бяха ми направени всички полагащи се изследвания - кръв, урина, УДЗ на коремни органи, ФГС на стомах и КАТ на корем.
Установи се наличието на малък полип и на стомашната лигавица. Обясниха ми, че в края на месец Ноември ще идва специалист гастроентеролог от София, който ще демонстрира нова техника за премахване на полипи. Предложиха ми да бъда част от групата пациенти, записани за въпросната демонстрация.
Съгласих се и на 26-ти Ноемри постъпих отново в отделението за планова полипектомия на стомашен полип. Лекуващ лекар ми бе д-р Донка Шишманова.
На втория ден от постъпването ми , лекарят от София дойде и един по един всички пациенти отидохме към кабинета за ендоскопска диагностика. Процедурата по премахването на моя полип бе извършена от д-р Евгениий Дребов, под наблюдението и ръководството на доцента от София. Целия екип на гастроентерологичното отделение присъстваше. Нямаше никаква болка, бе ми поставена упойка. Бях много доволен, че всичките ми притеснения относно тези процедури са били неоснователни. После ми обясниха, че полипа бе полипектомиран с овална примка с форсирана коагулация.
В деня изписването се уговорих с д-р Шишманова, че след 2-3 месеца ще постъпя отново, за да премахнат и полипа на дебелото черво.
Вече бях прочел достатъчно литература по въпроса, за да бъда убеден, че полипите трябва да бъдат премахвани, поради риска от израждането им.
Освен това, процедурата по премахване на полипа в стомаха мина толкова нормално, че вече нямах никакъв страх и чаках с нетърпение да ми премахнат и този в дебелото черво, за да се успокоя напълно. Бях убеден, че лекарите си знаят работата и им имах пълно доверие.
В къщи си говорехме за предстоящата процедура като за нещо съвсем нормално, както и би следвало да бъде. Изчаках да мине зимата, да си организирам нещата в службата и да отшумят всички симптоми на предишните ми оплаквания. На 5 Март 2015г. се обадих по телефона на д-р Шишманова. Оказа се, че тя ме помни доста добре и ми каза да си взема направление от личния лекар за хоспитализация и да „заповядам“ в отделението. Така и стана – на 9-ти Март сутринта аз постъпих за трети път през последните 6 месеца в гастроентерологично отделение. Бях се настроил че ще стоя там 4-5 дни максимум и след това най-сетне да си продължа живота нормално, без да мисля повече за моите проблеми със стомаха и корема.
Полипът на дебелото черво бе последното препятствие към тази моя цел.
Оттук нататък мога да започна да разказвам тази история едва ли не минута по
минута – всичко така ми се е запечатало в съзнанието. Но ще се опитам да бъда кратък.
Още на сутринта на първия ден д-д Шишманова ми каза повече да не се храня и да започна да пия очистителни, за да се изчисти добре дебелото черво. Премахването на полипа бе планирано за сутринта на 10-ти Март . Аз най-добросъвестно си изпих очистителното и се подготвих психически за предстоящото събитие.
На 10-ти сутринта, още в 8.00 ме изпратиха в ендоскопския кабинет. Д-р Шишманова бе вече там и нейният екип се подготвяше. От самото начало ми направи впечатление нервността на лекарката. Говореше припряно, нервно, бързаше за някъде, непрекъснато се оплакваше колко работа я чакало този ден, а и на всичкото отгоре 15 човека се наредили пред нейният частен кабинет за преглед. Разбрах, че очакват да дойде д-р Найден Найденов, бивш главен лекар на отделението и специалист с дългогодишна практика в подобни процедури. Изведнъж д-р Шишманова реши да започне без него. Каза на сестрата да подготви маркуча и да огледат дебелото черво изцяло, преди полипектомията.
Не усетих болка при проникването, но при навлизането на известно разстояние сякаш маркуча срещна някакво препятствие. Изпитах остра нетърпима болка и извиках. Лекарката изчака няколко секунди и опита да проникне по-навътре пак. Болката стана още по-силна и аз извиках отново. Тя се ядоса, вика ми, какво съм ревял като магаре, ще вършим ли работа или не…. Аз и казвам, че ме боли много, а тя ми вика – ти си по-чувствителен, прага ти на болка е по-нисък, затова. Опита отново да навлезе навътре, но аз извиках толкова силно, че чак сестрата и направи забележка. Каза и че съм опериран от апандецит и в този участък имало стеснение и чупка, през което трябва да се внимава. През това време дойде д-р Найденов, аз бях целия облян в пот и треперех от болката, сестрата ме милваше по главата да ме успокои. Докторът ме накара да се завъртя наколко пъти на различни страни, за да могат по-лесно да локализират полипа. Когато нагласиха апарата, д-р Найденов поиска аргона. Въпреки болките, аз се изненадах, понеже знаех, че ще бъде приложена примкова полипектомия, а не чрез аргон-плазмена коагулация. Но, легнал съм вече, нямаше накъде да мърдам, а и нали те са специалистите да преценят кой метод да използват. Освен това вече толкова ме болеше, че исках само и само по-скоро всичко да свърши. Когато пуснаха газа през маркуча, отново изпитах неистова болка. Докторът остана много учуден , но все пак издърпа аргона обратно. Болката намаля. След това го пусна пак. Усеаях как червата ми се изпълват с газ, а болката бе невероятна. После пак го изсмукаха навън. Повториха тази процедура 4 или 5 пъти. Аз бях вече полу-припаднал от болка, когато разбрах че всичко свърши – изтеглиха маркуча, от което болката стана по-поносима. Изпратиха ме да си вървя сам в отделението, а те се подготвяха за следващите пациенти. Д-р Шишманова ми каза да си легна в леглото и да я изчакам там. Бе едва 8 часа и 40 минути, а аз мислех, че е минала цяла вечност.
До обяд изпитвах средна по сила болка, една сестра ми постави инжекция Но-Шпа и дори заспах за малко. Лекарката не се появи през целия ден. След обяд ме прегледа друга лекарка. Аз и казах че имам болки, но тя ми каза че е нормално , да не ям нищо този ден, само студена вода и да си лежа. Вечерта, към 18ч болките се засилиха много.
Дежурен за през нощта бе д-р Дребов. Дойде да ме види към 19.30 . Аз му се оплаках от силните болки, а той ми опипа корема и вика – аха, болки, нищо ти няма. Нямах друг избор, освен да търпя. Сестрата ми сложи още една инжекция Но-Шпа , аз изпих ампула течен аналгин, за да мога да изкарам нощта. Цялата нощ се въртях от болки. Сутринта сестрата ми сложи поредната обезболяваща инжекция.
А още в 7.40 часа, д-р Шишманова се появи и вика – хайде надолу. Имаше в предвид ендоскопския кабинет. Трябваше да направи контролна ФГС на стомаха, за да се огледа мястото на полипа, премахнат през есента. Аз и казвам, къде ще вървя бе, докторе, боли ме страшно много корема. А тя ми се развика, ако знаеш колко ми е нервозно още от сутринта, трябва да свърша хиляда неща, ти и вчера рева като заклан, аз трябва да заминавам на София идваш или ако не - да те гледа който иска. Стиснах зъби и полека –лека отидох в кабинета. Санитарката още се преобличаше, когато лекарката ми пъхна маркуча в гърлото. Набързо ми огледа стомаха, установи , че раната от предишната полипектомия изглежда добре, стомаха ми е здрав без отклонения и извади уреда. Каза ми , че за болките ми е изписала обезболяващи и едно противовъзпалително – Метрадиназол.
Довлякох се обратно в леглото и зачаках да ми мине. Болките се усилваха и с течението на деня станаха непрекъснати. Към обед ми отидох в тоалетната и това усилие ми костваше много – изпотих се целият и залитнах няколко пъти по пътя. Целия ден се оплаквах на съседите по стая и на сестрите които влизаха от време на време. Болките бяха непрестанни и започна да ме тресе.
Към 16ч. раздадоха на всички термометри. Аз имах температура 37.7 С .
Този факт вече ме стресна много. Отнякъде се появи д-р Яна Колева, завеждащата отделението. Попита още от вратата някой има ли оплаквания. Аз изстенах и през зъби и казах колко ме боли. Тя ме докосна леко по корема и аз подскочих целия. Видях как лицето и се издължи, излезе бързо навън, като дори остави вратата отворена. След малко се завърна с д-р Снежана Райкова, дежурния гастроентеролог по това време. Нареди и веднага да ме изпрати на обзорна рентгенография на коремните органи. Вече не можех да ходя сам и затова ме закараха с количка до рентгена.
Снимката бе готова след около половин час. Д-р Райкова извика хирург от 2-ро хирургично отделение за да ме прегледа. За мой късмет дежурен беше д-р Манчев, хирургът с най-голям опит в болницата. Той ме разпита за болките и след това също опипа корема ми. Аз реагирах силно на всяко докосване. Тогава той ядно измърмори, обръщайки се към лекарката – това момче има перитонизъм… Пожела веднага да ме преместят в хирургично отделение. След около час извикаха и доктор Стойнов – главен лекар на отделението и след кратка консултация между двамата ме качиха в операционната за спешна операция на корема. Операцията мина нормално, критичния възстановителен период след нея – също. На следващия ден ме върнаха от реанимация в отделението. Девет дни лежах там и отношението към мен бе особено внимателно. Всички ме съжаляваха, че съм плод на грешка и немарливост на някой техен колега. Обясниха ми, че по време на Фибросигмоидоскопията се е получила перфорация на дебелото черво на 25 сантиметра от аналния отвор. Вследствие на това се развива инфекция на ципата около червата – остър перитонит.
Прилагам извадка от медицинската енциклопедия:

---

ПЕРИТОНИТ (ОСТЪР ДИФУЗЕН ПЕРИТОНИТ)
Определение
Острият перитонит представлява възпаление на цялата перитонеална ципа. Той се причинява от различни болестотворни бактерии - стрептококи, стафилококи, ентерококи и други, от физични и химични агенти.
Острият дифузен перитонит се развива след спукване (перфорация) на кух коремен орган (стомах, апендикс, черво, жлъчен мехур, генитали), след травма с разкъсване на коремни органи и по други причини.

Клинична картина
Болните се оплакват от остро възникнала болка, която с часовете се усилва рязко. Коремните мускули се втвърдяват (мускулна защита). Болката е силна, коремната стена е опъната и много болезнена дори и при лек натиск. След няколко часа настъпва парализа на чревната перисталтика и коремът се подува.
Още в началото се появява гадене, хълцане, понякога и повръщане. Общото състояние постепенно се влошава, кожата се покрива със студена, лепкава пот, дишането се учестява и става повърхностно, сърдечната дейност също се учестява, а артериалното налягане спада.

Лечението е оперативно. Операцията трябва да се извърши рано, още в началото на заболяването.
Прогнозата е сериозна. При закъсняла оперативна намеса - след четвъртия час от началото на перитонията - прогнозата рязко се влошава и става крайно неблагоприятна.

---

В това отношение съм изключително признателен на д-р Манчев, че реагира светкавично. Операцията бе направена около 21ч вечерта на 11- Март. Също така благодаря и на д-р Стойнов, който направи перфектна операция и на целия персонал на 2-ра хирургия, който се грижеше за мен.
На обратния полюс стоят лекарите и персоналът на гастроентерологичното отделение.
Кажете ми, може ли нормален човек да знае, че е допуснал грешка,която едва не отне човешки живот, и да знае , че потърпевшия е само на 20-30 метра от него в другото отделение и цели 10 дни! да не позаинтересува какво му е състоянието и как се чувства?!
Просто ума ми не го побира. Но… явно не всички хора стоят на еднакво стъпало в еволюцията си.
Както и да е, всеки си има съвест.
Днес е 20-ти Март и вече съм в къщи. Казаха ми , че ще се възстановявам от 4 до 6 месеца. Не знам какво ще стане с работното ми място и изобщо живота ми занапред ще промени – не трябва да дигам тежко трябва да се пазя от куп нормални неща.
Искам да добавя още нещо към тази история. В хирургично отделение, в моята стая имаше един мъж от с. Русаля – той се оказа съименник също Атанас. От дума на дума разбрах,че неговата история удивително съвпада с моята. При изследване на дебелото черво, през месец Декември на 2014г. му е пробито червото на две места. Лекарят извършвал манипулацията е бил д- Евгений Дребов. Но той веднага е видял перфорацията и моментално се е обадил в хирургията. Операцията е била навреме и не се е развил перитонит в този случай. Не забравяйте, че по време на изследването през цялото време камерата на върха на ендоскопския маркуч непрекъснато работи и осветява участъка в който се работи. Дори аз , като се извъртя малко, можех да наблюдавам на монитора какво правят. Всичко се вижда и в най-малки подробности.
Носят се слухове и за още един подобен случай през последната година. Би трябвало да „светне някоя лампичка“ някъде , нали? Би трябвало ръководството на болницата и на отделението в частност, да вземат мерки и да не се повтарят и потретят тези грешки. Защото тези грешки могат да струват човешки живот!
И, тогава, какво друго обяснение остава, че те случват отново, освен – небрежност?!

Освен всички физически болки, които изпитах, остана мен и една дълбока обида от незаинтересуваността на лекарите през всичките 34 часа от полипектомията до идването на хирурга, през които изпитвах все по-силни болки и се оплаквах на всеки влязъл в стаята.
Трябва да се направи нещо в тази насока – лекарите трябва да бъдат преди всичко хора, а след това лекари.
Държа моята история да стане достояние на всички. Държа, защото лекарските грешки зачестиха много напоследък. Грешки не от незнание , а от немарливост, невнимание, безотговорност. Лекарите трябва винаги да работят със съзнанието, че насреща си имат живо същество. Тяхната работа никога не трябва да е рутинна, а всеки случай да го възприемат като нов и уникален.