Затруднено преглъщане и хостоянно оригване

А забравих. Спри антидепресантите. Въобще няма да ти помогнат. Сама , ако не си помогнеш няма кой друг.

MIRO благодаря ти много за окуражителните думи.Съжалявам,че си минал от този ад.Мога ли да те попитам-как точно се оправяш с психотерапия или...Съгласна съм ,че нито лекарите нито антидепресантите ще ми помогнат ако сама не си помогна,но знаеш че е много трудно и по всякакъв начин се опитвам да се преборя с това и все още не успях
Ако имаш време пиши ми повече подробности
Желая Весели празници и най вече Здраве на всички!

Първо трябва да се успокоиш и да знаеш, че не си болна. Аз мисля, че ти си здрав човек. Ето и доказателството: - Ти използваш възглавници, защото те е страх от слюнката ти. Когато заспиш, обаче преглъщаш слюнката си автоматично.
Всеки ден намирай подобни примери и вярвай в себе си. Борбата е трудна и продължителна, когато си сама. Но за всеки човек е индивидуално. Поставяй си малки цели и постижими задачки всеки ден.
За по бързия и ефективен начин вече ти писах. Центъра на д-р Желева (Енергийна медицина - Пловдив)
Аз сам например постигнах добър резултат, но за много дълго време. Лутах се насам натам докато един ден разбрах за този център. Сега си хапвам каквото ми падне (с малки изключения и малко по-бавно). Бях там за 3-4 сеанса. Имам намерение да ходя още 1-2 пъти и да приключвам тая история.
Пиши ми какво мислиш, ще се радвам ако мога да ти помогна

Аз в началото не можех да ям твърди храни. После трудно пиех дори вода. (представи си какъв кошмар, особено лятото) Два пъти припадах от глад. Но разбрах, че това е един фалшив страх. Да разбрах, но кво от това, положението пак беше зле. Започнах да ставам рано сутрин около 6,00 и си правех закуска. До 7,15 вече изяждах цяла филия (без корите). Около един час и нещо дъвчех и успявах да изям една единствена филия. АД. Но бях доволен, защото все пак съм глътнал нещо. После си сложих часовника пред мен на масата. Всяка сутрин намалях времето. Ако не успявах си измислях оправдание и си обещавах, че на другия ден, ще наваксам. Така след една година, вече ставах в 6, 30 до 7, 00 изяждах 2 филии или две принцеси и имах време за кафе(но без да мога да го изпия цялото). След още 1 година вече закусвах квот си искам, след това пиех кафе и сок. Да сутрин бях добре, но на обед и вечеря зле. Абе луда работа. Сега ми е смешно и направо не мога да повярвам какъв идиот съм бил. И сега забивам от време на време, но не чак до там, че да се чувствам зле. Минава ми и всичко е ок. Затова казвам, че не съм успял на 100 процента. Но не ми дреме вече. Трудностите каляват волята на човека.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА НА ВСИЧКИ

Миро незнам дали ще прочетеш това но ще ти задам само един въпрос ти оригваше ли се постоянно?
Това е най мъчителното,защото въздуха не мога да го изкарам и горе в хратнопровода чувствам голямо налягане и става много зле

Не. Но имах други смахнати "псевдопроблеми", като сърцебиене, задушаване и т.н. И сега ми се случват , но много рядко и веднага отшумяват, щот си казвам, че нямам време за глупости. На тоя свят има и по-хубави неща за които си заслужава да отделям време. Бъди упорита и смела. Вярвай в себе си и след време сама ще почувстваш резултата.

Благодаря за отговора
Дараз вярвам в себе си, но все пак диагнозата ми "Дифузен спазъм на хранопровода" е функционален, а не само да го чувствам/но да го нямам това/,разбирам,че при мен нещата са психосоматични но е ужасно трудно постоянно да се оригваш и то ненормално оригване и много мъчително,защото въздуха се събира в хранопровода и много трудно го вадя.Ох не мога да го обясня но това адки много ме съсипва.Просто налягането е голямо в горния сфинктер.
Дано някога намеря начин да се излекувам и знам,че това лечение вече няма да е с антидепресантите но както знаеш отстрани е лесно да се каже но.... е адски трудно
Успех и на теб
И да добавя аз нямма проблеми като сърцебиене,страх от задушаване или други симптоми
Само дисфагия и мъчително оригване,което пък е от спазъма -а това вече остава да намеря начин да го оправя,но КАК,
да ти ме съветваш за тази от Пловдив но аз съм от Варна и много ми е трудно до там
Вярвам в психотерапията,но искам нещо което поне малко да облекчи състоянието,защото таи психотерапия няма да ми помогне за един ден ,а за мен всеки ден е един ад
Съжалявам стана много дълго

И мен ме съмнява да говорите за една и съща нозологична единица. По-скоро дамата трябва да продължи лечението и да се консултира с гръден хирург, специализирал в областта на болестите на хранопровода.

Д-р Георгиев,
аз също от вчера отново имам подобен проблем като този на дамата /без болките/ и това, че неколкократно я насочвате към хирург доста ме притесни и изплаши. Като дете често ми се случваше да хълцам. Не зная дали това има връзка със сегашното ми усещане за въздух и пречка в хранопровода и оригване насила, за да ги премахна. По мои наблюдения проблемът ми се провокира предимно от газирани напитки и донякъде стрес.
Как би могъл да й помогне хирургът? С операция на кои органи? Ужас... Все още съм много млада, за да рискувам да умра.

Здравейте, на първо време трябва да се консултирате с гастроентеролог да се установят дали се касае за функционален, органичен или друг вид проблем. Както той, така и хирургът няма да Ви "сложат директно на операционната маса", по-скоро на първо време ще диагностицират проблема и вече по тяхна преценка ще се даде или не консервативно лечение.