Роля на болкоуспокояващите в лечението на спортната травма

Накратко за обезболяващите „без рецепта”

В даден момент от своята спортна практика почти всеки, занимаващ се активно със спорт, се е осланял на болкоуспокояващи медикаменти (аналгетици), за да потуши болката и „излекува” травмата. Тези лекарства са едни от най-често прилаганите и предписваните медикаменти в лечението на спортните травми и именно заради това често се използват не на място и неправомерно.

Съществуват няколко различни класа болкоуспокояващи, но ние ще се спрем по-подробно на най-достъпните – тези разпространяващи се предимно „без рецепта”:

  1. Нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВЛ) – с главни представители Ацетилсалицилова киселина (по-позната ни като аспирин), Ибупрофен (Ibuprofen), Диклофенак (Diclofenac), Нимезулид (Nimesulide) и много други.

  2. Класически неопиоидни (ненаркотични) болкоуспокояващи – Парацетамол (Paracetamol) и Метамизол (Metamizole)

Повечето от тези лекарства са популярни в аптечната мрежа с търговските си наименования, но ако се вгледате по-внимателно, ще забележите, че активната съставка на любимото ви болкоуспокояващо средство представлява някой(и) от по-горните медикаменти.

В борбата с болката: Нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВЛ)

С откритието на аспирина през далечната 1899 започва и търсенето на обяснение за неговия механизъм на действие. Сега е известно, че ефектът на НСПВЛ се дължи на инхибирането на производството на простагландини. Простагландините са вещества, които нормално се образуват в тялото ни и притежават различни функции, една от които е осъществяването на възпалителния отговор.

Всяка травма на меките тъкани – от мускулната треска до сериозната контузия – е последвана от възпалителен отговор, който се изразява в разширяване на кръвоносните съдове (вазодилатация) в зоната на травмата и нахлуване на кръв и междуклетъчна течност в засегнатите тъкани (екстравазация). Това причинява затопляне, подуване, болка, зачервяване и нарушена функция на засегнатите тъкани. Лечението с НСПВЛ цели да отслаби възпалителния отговор на тялото, за да намали времето за възстановяване на атлета.

Въпреки това трябва да знаем, че възпалението или т.нар. „лаг фаза” е първият етап от цялостния процес на оздравяване на тъканта, а болката и загубата на функция могат да се окажат дори полезни за предотвратяването на по-сериозни травми. Ето защо въпросът, дали НСПВЛ имат негативно действие върху естествените процеси на оздравяване, е бил обект на редица проучвания. Две от тях, Obremsky (1994) и Almekinders (1986), показват, че лечението с НСПВЛ не променя съществено възстановяването на мускулната сила и якост. Въпреки това и двете проучвания са на мнение, че използването на НСПВЛ забавя процесите на оздравяване на тъканно ниво.

Други нежелани лекарствени реакции на НСПВЛ включват: гадене, повръщане, диария, кървене от храносмилателния тракт, повишено артериално налягане, нефротоксичност и др. Ето защо лечението с НСПВЛ трябва да бъде под строгия контрол на лекуващия лекар.

Аспирин в спортната медицина

Въпреки че спада към групата на НСПВЛ, аспиринът (ацетилсалицилова киселина) притежава и други разнообразни ефекти, поради което следва да бъде разгледан отделно. Аспиринът копира успешно болката, като действа директно върху центъра на болката в таламуса (част от главния мозък) и като блокира производството на простагландини. Основните му странични ефекти включват стомашни болки, киселини, кървене от храносмилателната система, гадене, шум в ушите, главоболие и диария.

Аспиринът притежава и друго действие: той потиска нормалните процеси на кръвосъсирване. Ето как след приема му кървенето в травмираната тъкан може да се увеличи. Това може да повиши възпалителния отговор в меките тъкани и да допринесе за по-дълъг период на възстановяване след травмата.

В борбата с болката: Неопиоидни аналгетици

Главни представители на тази група са парацетамол (ацетаминофен) и метамизол (по-известен ни като аналгин или диалгин). Те притежават най-вече болкоуспокояващ и антипиретичен (понижават телесната температура) ефект и много слабо противовъзпалително действие. Ненаркотичните аналгетици не потискат значително производството на простагландини и би трябвало да не повлияват процесите на оздравяване и да не причиняват кървене от храносмилателната система. В действителност съществуват доказателства, че парацетамолът притежава протективен ефект върху стомашната лигавица. Парацетамолът се препоръчва при лечение на остеоартрит (артроза). Във високи дози може да предизвика увреждане на черния дроб.

Кой е най-подходящият болкоуспокояващ медикамент?

Както винаги, най-добре е това да прецени вашия лекуващ лекар след щателен преглед. И все пак повечето специалисти препоръчват лечението с нестероидни противовъзпалителни лекарства да се извършва само в най-ранните етапи на възпалението, след което възможно най-рано неговата употреба да се преустанови. Така ще бъдат избегнати негативните ефекти върху процесите на оздравяване и възстановяване на травмираната тъкан и ще се намали риска от появата на нежелани лекарствени реакции.

{rt}

Използвана литература:

Ламбев, Ив. В кн. Фармакология и токсикология. Медицина и физкултура, София, 2009, 96–102.
Obremsky WT, Seaber AV, Ribbeck BM, et al. Biomechanical and histologic assessment of a controlled muscle strain injury treated with piroxicam. Am J Sports Med 1994;22(4):558-561.
Almekinders LC, Gilbert JA. Healing of experimental muscle strains and the effects of nonsteroidal antiinflammatory medication. Am J Sports Med 1986; 14:303-330.
Almekinders LC. Muscles injuries and antiinflammatory treatment. Med Sci Sports Exerc 1991;23(Suppl):110S.
Davies P, Bailey P, Goldenburg MM, et al. The role of arachidonic acid oxygenation products in pain and inflammation. Ann Rev Immunol 1984;2:235-247.
Common overuse tendon problems: A review and recommendations for treatment. Am Fam Physician. 2005 Sep 1;72(5):811-8. Review. PMID: 16156339 [PubMed - indexed for MEDLINE]
Сподели или оцени, ако сме били полезни
1< 1< 1< 1< 1< Оценка 0.00 (0 гласове)