Анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев)
Съдържание

анкилозиращ спондилит
Анкилозиращият спондилит, известен още като болест на Бехтерев, е форма на хронично възпаление на гръбначния стълб и кръстно-хълбочните (сакроилиачните) стави. Симптомите му включват болка и скованост, разпростираща се от шията надолу до кръста.
При това заболяването прешлените постепенно нарастват, образувайки вертикални шипове (наричани още синдесмофити), а в крайния стадий на заболяването могат да се слят един с друг, което обездвижва гръбначния стълб. Лечението се провежда от специалист ревматолог.
Тези промени могат да бъдат леко изразени или тежки и могат да доведат до неестествена поза на тялото. При пациентите обичайно се наблюдава изглаждане на шийната и лумбалната лордоза (физиологичните извивки на гръбначния стълб) и засилване на гръдната кифоза. Ранната диагноза и лечение подпомагат контролирането на болката и сковаността и намаляват риска от по-тежки деформации на гръбначния стълб.
Кой страда от анкилозиращ спондилит?
Спондилитът засяга около 0,1 до 0,5% от възрастното население. Въпреки, че заболяването може да се развие във всяка възраст, най-предразположени са мъже на 20-30 годишна възраст. Жените страдат по-рядко от анкилозиращ спондилит, като обикновено заболяването протича в по-лека форма.
Кратки анатомични данни
Гръбначният стълб се състои от 33 кости, наречени прешлени, разположени по цялото протежение на гърба от черепа до тазовите кости. Дъгите и телата на прешлените образуват канал, в който се намира гръбначния мозък. Между два прешлена се разполага междупрешленен диск, който представлява хрущялна структура служеща като амортисьор. Видовете прешлени са:
- Шийни прешлени: 7 прешлена, формиращи шийния отдел на гръбначния стълб
- Гръдни прешлени: 12 на брой, разположени на нивото на гръдния кош
- Кръстцови прешлени (лумбални): петте най-масивни прешлена, намиращи се в областта на кръстта между гръдния кош и ханша
- Опашната кост е съставена от 4-5 сляти прешлена и формира най-долната част на гръбначния стълб.
Сакроилиачните (кръстно-хълбочни) стави се намират в долната част на гърба, където кръстцовата кост (сакрум, костта непосредствено над опашната кост) се свързва с двете хълбочни кости (илиачни кости, костите, разположени в горната част на седалището, от двете страни).
Механизъм на развитие
Хроничното (продължаващо дълго време) възпаление в тези области причинява болка и скованост в и около гръбнака. Засегнатите стави и междуставен връзков апарат стават оточни и болезнени. След време, хроничното възпаление на гръбнака (спондилит) може да доведе до образуване на нова кост по хода на връзките, които се допират до самите прешлени. Формират се вертикални шипове - още известни като синдесмофити. По-рядко, предимно при нелекувани пациенти може да се стигне до сливане на прешлените помежду им - процес, който се означава като анкилоза.
Възпалението на сакроилиачните стави е друга характерна особеност за болните от анкилозиращ спондилит.То обикновено предшества спондилита и се манифестира с болка ниско в кръста или таза, която не се облекчава в покой. Често болката се провокира от ходене или директен натиск върху ставата. Понякога обаче протича асимптомно.
Ефектът от анкилозата е загуба на подвижността на гръбначния стълб. Гръбнакът става ригиден и неподвижен. Болестта на Бехтерев може да засегне и други стави, сухожилия и връзки.