Мозъчни аневризми
Кръвоснабдяване на мозъка
Мозъчното кръвоснабдяване се осъществява от артерии клонове на вътрешната каротидна артерия (arteria carotis interna) базиларната артерия (arteria basilaris), които свързвайки се помежду си образуват Велизиевия кръг, който в някои случаи може да предотврати исхемията на мозъка.
Класическия вариант на Велизиевия кръг се среща само сред 34,5% от населението. По-чести са вариациите му – например по-тънка a. Cerebralis posterior и по-широка a. Posterior communicans, т.е. малкият мозък се кръвоснабдява от вътрешната сънна артерия.
Причини за възникване и класификация на мозъчните аневризми
Обичайните причини, водещи до поява на аневризма са увреждане на съдовата стена в резултат на хемодинамични нарушения или дегенеративни промени, атеросклероза, васкулити, артерио-венозни малформации.
Съществуват класификации, основани на различни признаци:
-
Според своята морфология аневризмите се делят на истински и псевдоаневризми. Стените на истинските аневризми се изграждат от всички слоеве (макар и изтънени) на нормалната съдова стена. Псевдоаневризмите имат свръхтънка стена, състояща се само от най-външната съдова обвивка – адвентицията, околосъдови тъкани и кръвни елементи.
-
Според своя произход аневризмите биват вродени и придобити.
-
Според размерите си аневризмите са: малки – до 11 мм, големи – 11-24 мм, гигантски – над 25 мм.
-
Според формата си аневризмите се делят на : сакциформени, фузиформени (вретеновидни) и дисекиращи.
В 90 % от случаите сакциформените аневризми се срещат под формата на множествени – повече от една. Те са кръгли и обикновено се образуват на бифуркациите (точките на разклоняване на артериите), най-често във Велизиевия кръг. Преди се е смятало, че са вродени, но днес се знае, че са резултат на свръхвисокото напрежение върху стените на съдовете (особено на бифуркациите).
Фузиформените аневризми са честа находка при атеросклероза, срещат се по-често при възрастни пациенти и могат да предизвикат ерозия на базата на черепа. Обикновено засягат вертебро-базиларната артериална система.
При дисекиращи аневризми се наблюдава преминаване на кръвта под интимата и вътрешната еластична мембрана (вътрешните слоеве на артериалната стена), в резултат на което се получава стеснение на лумена и дори оклузия (пълно запушване). Вътречерепните дисекиращи аневризми са много редки и се свързват със сериозна травма.
Фактори, допринасящи за образуване на аневризми
- Дегенеративни промени в стената на съдовете
- Артериална хипертония (високо кръвно налягане)
- Атеросклероза
- Наследствени фактори (алфа-глюкозидазен дефицит, алфа1-антитрипсинов дефицит, поликистозна болест на бъбреците, фибромускулна дисплазия)
- Женски пол
- Тютюнопушене
- Повишена консумация на алкохол
- Използване на наркотици (кокаин)
- Травми
- Усложнение след инфекция (микотични аневризми)
- Тумори (онкотични аневризми)
Клинична картина и симптоми на аневризмите
При 90% от случаите симптоми липсват (малки аневризми). По-големите растящи аневризми могат да притискат мозъчните структури и нерви и по този начин да причинят болки зад окото, виене на свят, скованост или пареза на половината лице, разширени зеници, промени в зрението, внезапни промени в настроението, намалена концентрация.
Най-често първата проява на мозъчните аневризми е тяхната руптура (разкъсване) и като резултат – кръвоизлив в субарахноидното пространство (САК). Наблюдават се внезапно силно главоболие, менингеален синдром, гадене, повръщане, загуба на съзнание, хипертония, моторен дефицит, фотофобия, засягане на черепномозъчните нерви.
Субарахноидният кръвоизлив е често първото доказателство за наличието на аневризми в мозъка. Най-сериозните последствия от него са хидроцефалията и вазоспазмът. Последният е водещата причина за смърт при руптурирала аневризма. 10 % от пациентите умират преди да достигнат до болницата, 50 % - през първия месец, а 50 % от оцелелите остават с неврологичен дефицит.
Руптуриралите аневризми прокървяват повторно най-често през първия ден (2-4%) и рискът остава висок през първите 2 седмици (около 25%), ако не се вземат мерки.
Поставяне на диагноза и лечение
За поставяне на диагнозата се използват най-често образни методи като магнитен резонанс, компютърна томография, но водещо значение има ангиографията.
В случай на регистриране на аневризма с размери под 10 мм може и да не се предприеме никакво лечение, тъй като рискът от кръвоизлив е нищожен (по-малък от 0,1 %). В останалите случаи съществува избор мужду две основни стратегии – хирургично лечение – клипсиране, и ендоваскуларно лечение – “coiling” техника.
Хирургичното лечение се основава на поставяне на клипс около шийката на аневризмата и по този начин изключването й от циркулацията. Основна цел е да се съхрани нормалният кръвен ток през артерията.
Ендоваскуларното лечение е въведено през 1995 г. и в много клиники се прилага масово. Използват се намотки от платина или балони, които се въвеждат посредством катетър през феморалната артерия. Цели се изпълване на лумена на аневризмата и предизвикване на тромбоза в нея. Методът е по-безопасен, но по-малко надежден от клипсирането.
Съществуват рискове и при двата вида лечение. Клипсирането е свързано предимно с усложнения, отнасящи се до самата операция. При ендоваскуларното лечение вероятността от повторно отваряне и реканализация е по-голяма, което от своя страна е свързано с опасност от кръвоизлив.