Лаймска болест (лаймска борелиоза)

Публикувано от Авторски колектив на 31 Януари 2010 в Неврология

Как можем да се заразим от лаймска болест?

Лаймската болест се причинява от Gram(-) бактерии от род Borrelia. Борелиозата се класифицира като зооноза, като естествен резервоар на инфекцията са гризачи, редица диви и домашни животни. Основни преносители на заболяването са кърлежи, които заразяват човек чрез ухапване.

Пряко заразяване от човек на човек не е описано, въпреки че е възможно пренасянето на болестта от майка на плод посредством плацентата.

Инкубационен период, симптоми и клинична картина

Лаймската болест може да засегне множество органи и система и да предизвика появата на голям брой симптоми. Не всички пациенти обаче ще страдат от едни и същи оплаквания, а голяма част от тези оплаквания не са характерни само за това заболяването и могат да се наблюдават при други състояния.

Инкубационният период (времето от ухапването до появата на първите симптоми) е обикновено от една до две седмици, но може да бъде много по-малко (дни) или повече (месеци, дори години). Заболяването протича в няколко стадия.

1. Първи стадий на ранна локализирана инфекция – 3-30 дни след ухапването. Класическият първи симптом на лаймската болест (в около 50-80%) е появата около мястото на ухапване на зачервяване с характерна форма (еритема мигранс). То нараства към периферията и избледнява централно, като по този начин придобива пръстеновидна форма, оприличаваща се на око на бик (bullseye), показано на картинката.

Инфектираните през първия стадий могат да се оплакват от грипоподобни симптоми като главоболие, мускулни болки, повишена температура и др.

2. Вторий стадий на ранно разпространение на инфекцията – от няколко седмици до няколко месеца след ухапването. Този стадий се характеризира с кожна, общоинфекциозна и неврологична симптоматика.

Неврологичните симптоми се наблюдават в 15-20% от нелекуваните пациенти и бележат засягането на нервната система от инфекциозния процес. Това включва:

• едностранна или двустранна парализа на лицевия нерв или на друг черепномозъчен нерв (краниална невропатия);
• менингит, които се проявява с главоболие, вратна ригидност, чувствителност към светлина и др.);
• радикулоневрит, който понякога е причина за промени в кожния усет и за силни стрелкащи болки, които могат да се появяват по време на сън;
• енцефалит, който може да доведе до загуба на памет, проблеми със съня и чести промени в настроението.

При 8% от болните във втори стадий на лаймска болест се развива кардиологична патология.

3. Трети стадий на късна персистираща инфекция – развива се от няколко месеца до няколко години по-късно, често след като първите оплаквания са вече забравени. Той се характеризира с тежки неврологични оплаквания, засягане на ставите, кожни лезии и общоинфекциозен синдром.

Изследвания и поставяне на диагноза

За поставянето на диагноза от първостепенно значение е споменът за ухапване от кърлеж на болния или неговите близки, съчетан с появата на характерното за лаймската болест зачервяване – еритема мигранс.

Антитела към бактерия Borrelia burgdorferi могат да се докажат в серум и ликвор с използването на методите ELISA и RIF. Титърът на антителата в кръвта и неговото изменение във времето също може да бъде взет под внимание при поставяне на диагноза.

Лечение и прогноза на лаймска болест

Лечението включва антибиотична терапия и трябва да се проведе задължително от лекар. В първия стадий се препоръчва приемането на антибиотици да бъде през устата, а във втори и трети стадий се прибягва често към парентерално въвеждане на антибиотика.

Колкото по-ранно започне лечението, толкова по-големи са шансовете за пълен успех. При навременна терапия в първия стадий на заболяването прогнозата е изключително добра. Обратното развитие на неврологичната симптоматика в трети стадий се наблюдава в 90% от правилно лекуваните.

• Предишна
• Следваща