Сифилис - симптоми, диагностика и лечение
Сифилис (луес) е една от най-сериозните, лечими полово предавани болести. Причинява се от бактерията Treponema Pallidum (бледа трепонема). В медицинската литература в миналото болестта често е наричана “големия имитатор”, поради сходствата в проявите на заболяването с тези на много други заболявания.
| Съдържание |
| 1. Как се предава? |
| 2. Стадии и симптоми на сифилис |
| 3. Вроден сифилис |
| 4. Диагностика на сифилис |
| 5. Лечение на сифилис |
| 6. Предпазване от сифилис |
Как се предава сифилисът
- Чрез сексуален контакт – заразяването може да стане при вагинален, орален или анален сексуален акт. Човек може да бъде инфектиран от болен партньор независимо дали той/тя има видими прояви на болестта;
- По кръвен път – чрез използване на общи пособия за инжектиране на наркотици; счита се, че съвременните мерки за обезопасяване на кръвните продукти елиминират вероятността за предаване на инфекцията чрез преливане на кръв или кръвни продукти;
- По вертикален път – от инфектирана майка на плода по време на бременността или раждането.
Бактерията, причиняваща сифилис, е неустойчива във външната среда и поради това болестта не се разпространява чрез контакт с тоалетни чинии, дръжки на врати, басейни, вани, споделяне на облекло или прибори за хранене.
Кои са характерните симптоми и прояви на болестта
Сифилисът се характериза с преминаване през три стадия – първичен, вторичен и третичен сифилис. Заболяването е лечимо във всеки един етап на развитието му, но веднъж настъпили, уврежданията на органите в резултат на сифилистичната инфекция не могат да бъдат възстановени, независимо от лечението. Заболяването има инкубационен период, който продължава средно 26 дни. Инкубационният период е интервалът от време между първия контакт на организма с бактерията и изявата на първите симптоми на болестта. След изтичане на инкубационния период, заболяването навлиза в своя първи стадий.
- Първичният сифилис се развива от 2 до 9 седмици (средно 28 дни) след инфектирането. Той се проявява с единична, неболезнена раничка, наречена твърд шанкър. Тя може да е различна по големина и няколко дни след появата й се увеличават и регионалните лимфни възли – най-често в областта на слабините. Раничката и увеличените лимфни възли са неболезнени, поради което пациентите често недооценяват сериозността на инфекцията.
- Вторият стадий на сифилиса (вторичният сифилис) настъпва няколко месеца след инфектирането, като обичайно продължителността му е между 6 месеца и 5 години. Интервалът между изчезването на твърдия шанкър и появата на характерните за вторичния сифилис прояви се означава като втори инкубационен период и продължава 5-7 седмици. През това време се отчита общо увеличение на периферните лимфни възли, което е проява на разрастване на инфекцията.
Характерно за вторичния сифилис е изключителното разнообразие на кожни изменения както по вид, така и по размери и форма. Най-характерната му проява са несърбящ обрив по кожата и промени по лигавиците. Обривите варират от бледо розови до бакърено червени и могат да са с различен размер. Те се откриват в различни области – гърди, гръб, корем, като за особено характерна се смята проявата им по дланите и ходилата. Обикновено обривът преминава за няколко седмици или месеци със или без лечение.
При вторичен сифилис могат да бъдат наблюдавани и някои изменения на лигавиците. Характерно за тях е поява на ранички, покрити с белезникав налеп. Такива се наблюдават както по гениталиите, така и по ануса и устата. Кожните и лигавичните изменения са съпроводени обичайно със следните оплаквания: увеличаване на лимфните възли, възпаление на гърлото и петниста загуба на окосмяване в областта на главата и веждите.
В случай, че заболяването остане неразпознато и не се приложи лечение, заболяването навлиза в латентен стадий, т.е. в стадий, когато няма прояви. Неговата продължителност зависи от имунологичната защита на организма, като най-често продължава от няколко седмици до няколко месеца. Ако не се проведе лечение през първите месеци на вторичния сифилис се наблюдава последователно редуване на периоди с обриви и безсимптомни периоди, което може да продължи години. През тази фаза инфекцията може да бъде предадена на сексуалните партньори, независимо от липсата на оплаквания.
При вторичния сифилис е възможно засягане на централната нервна система и други вътрешни органи. Най-често през този стадий на болестта централната нервна система се засяга под формата на менингит с характерните за това прояви – главоболие, менинго-радикуларно дразнене и др.
- Характерни за третичния сифилис са прояви както от страна на кожата и лигавиците, така и от страна на централната нервна система и вътрешните органи. Този стадий настъпва обикновено от 3 до 10 години след инфектирането, но този период е твърде условен. Съвременното развитие на болестта показва, че процентът на хората, които достигат до третичен стадий на развитие на инфекцията е изключително малък. Доброто познаване на клиничните прояви на третичния сифилис обаче е от излючително значение за навременната диагностика и превенция на по-нататъшни усложнения.
Подобно на вторичния сифилис, клиничните промени при третичния сифилис могат да възникнат във всички участъци от кожата. По тялото се появяват образувания, които на пипане са твърди и приличат на гумени топчета или тумори. Те се наричат сифилистични гуми (Gummas). Гумите са разположени под кожната повърхност с размер на бобено зърно до яйце, покрити са с нормална кожа и са подвижни спрямо околните тъкани. По-малобройни са от обрива характерен за втория стадий на заболяването. С времето те нарастват, размекват се централно и образуват фистула, от отверстието на която изтича лепкава кървениста материя (гной и кръв). Разяждат кожата и подкожните тъкани, зараствайки бавно и причинявайки деформации и белези. Подобни изменения могат да се наблюдават и по лигавичните повърхности. Когато гумите се образуват в областта на небцето, разпадането им води до разрушаване на подлежащата костна и хрущялна тъкан и оформяне на тежки дефекти в анатомичната структура на засегнатата зона. Могат да се образуват също в областта на очите, предизвийквайки слепота. Появата им в мозъка води до психични разстройства, невросифилис или смърт.
Третичният сифилис засяга и опорно-двигателния апарат на организма. В костите, ставите и мускулите могат да се развият гумозни промени.
От вътрешните органи могат да бъдат засегнати черния дроб, стомаха, покочно-половата система, но най-характерно е засягането на сърдечно-съдовата система. Могат да бъдат засегнати коронарните и мозъчните артерии. Тези промени протичат почти безсимптомно и откриването им преди настъпване на фатални усложнения е рядко и случайно.
Вроден сифилис
При бременни жени инфекцията може да се предаде на детето по време на бременността или раждането. Така заразеното дете развива вроден сифилис като началните признаци на болестта се проявяват от 3 до 8 седмици след раждането. Болестта може да остане неразпозната и нелекувана, поради честата липса на ясни белези. В такива случаи диагнозата се поставя едва при развитие на късните усложнения, които водят до увреждане на нервната система, очите, слуха, зъбите и костите на детето.
Как се поставя диагнозата
Диагностиката на сифилиса е комплексна и се извършва чрез серологични тестове. Серологичните тестове доказват наличието на антитела спрямо бледата трепонема в серума на болни от сифилис хора. За проследяване на ефекта от проведената терапия се използват две групи тестове: неспецифични (класически, липоидни, кардиолипинови) и специфични (трепонемни).
Стандартните тестове за откриване на сифилис регистрират реакцията на тялото към инфекцията, но не и действителния й причинител. Именно за това те са известни като не-трепонемални тестове. Въпреки, че тези тестове са изключително ефективни за диагностика и откриване на сифилис, те могат да отчетат и фалшифи резултати за наличие на инфекция. Затова резултатите от всеки положителн не-трепонемален тест винаги се потвърждават или отхвърлят чрез провеждането на трепонемален тест, с който се установява наличието на микроорганизми, причиняващи сифилис. Тези трепонемални тестове автоматично засичат реакцията на имунната система към микроорганизмите Treponema Pallidum.
Ранното откриване на шанкъра (началния стадий на болестта) може да стане посредством микроскопско изследване на секрет от появилата се язвичка. Тъй като трепонема бактериите се изолират изключително трудно, диагнозата и лечението се осъществяват на база външните белези на шанкъра. Диагностицирането на сифилиса се усложнява допълнително от факта, че причинителят на заболяването не може да бъде отглеждан в лабораторни условия, поради което не съществува и ясна база за сравнение.
Как се лекува сифилис
Поради спецификата на болестта, диагностицирането и лечението у нас се осъществяват от специалист дермато-венеролог. Колкото по-рано в хода на болестта започне лечението, толкова по-ефективно е то и прогнозата е по-добра. Хората, които провеждат лечение за сифилис трябва да се въздържат от сексуални контакти с нови партньори до завършването му. Лечението на сексуалните партньори е изключително важно, за да се избегне повторно заразяване. Съвременното лечение на сифилис се провежда с пеницилинови препарати, които могат да бъдат приложени под различни форми. Продължителността на антибиотичния курс зависи от стадия на заболяването. Лечение с други антибиотици е допустимо единствено в случаи на доказана свръхчувствителност към penicillin. В тези случаи се прилага erythromycin или препарати от тетрациклиновата група. Приблизително 24 часа след началото на лечението, пациентът със сифилис вече не е заразен.
В редки случаи пациентите не реагират на стандартната доза пеницилин, затова е важно те да бъдат изследвани периодично чрез кръвен тест за сифилис, за да са сигурни, че причинителят на болестта е напълно унищожен.
С прилагане на адекватно лечение сифилисът е лечим, независимо от стадия на болестта. В последния стадий на болестта обаче уврежданията, нанесени на вътрешните органи от бактерията-причинител, са необратими.
Как да се предпазим от сифилис
Отворените ранички при заболяване от сифилис са видими и обикновено заразни през активните фази на инфекцията. Трябва да се избягва контакт с тези ранички, тъй като секретът, който те съдържат, може да разпространи болестта. Също както при повечето предавани по сексуален път инфекции, употребата на презерватив по време на полов акт е начин за предпазване от сифилис, но не гарантира 100% защита, тъй като презерватирът не винаги покрива всички ранички – например по бедрата, устните и др. Редовното изследване, както и лечението на ранните стадии на болестта са метод за превенция срещу нейното по-нататъшно развитие. Тестването и лечението на сифилис в началото на бременността при жените намалява риска от предaване на болестта на потомството.
След преболедуването от сифилис не се изгражда имунитет и е възможно повторно заразяване.
Източник: AIDSBG.info
- Да, има при правилно лечение в първи и втори стадий.
Ако нещо те притеснява, обърни се към венеролог, но за момента не виждам повод за това при липса разбира се на симптоми, като първичен афект и т.н., както и при липса на такива у половия партньор.
Понеже имам съмнения за тази болест, моля някой компетентен да ми отговори.
Въпросите ми са:
- Може ли тази болест да се хване от слюнка на партниора. Имаше допир и търкане от нейна страна по члена ми, и там може да е останала слюнка, нямало е кръвни рани и т.н. Имаше и сексуален контакт, но с кондом. (извинявам се за дирекността на представяне на ситуацията)
- Ако тази болест се хване на време, ще минават ли всички тези етапи? Примерно ако се хване още в инкъбационния период, би ли могло да се излекува и да не настъпят всички тези усложнения?
Моля за компшетентен отговор ...