Диабет (захарна болест)
Съдържание
Захарният диабет е хронично метаболитно заболяване, което се характеризира с повишени стойности на кръвна захар (глюкоза) в резултат на абсолютен или релативен дефицит на инсулин. Абсолютният дефицит се изразява в недостатъчното производство на инсулин от задстомашната жлеза, а релативен дефицит означава, че е налице намалена чувствителност на периферните тъкани към инсулин.
Инсулин представлява хормон, който се произвежда и освобождава в кръвта от задстомашната жлеза (панкреас). Неговата основна роля е да понижава нивата на кръвна захар, която се използва за основен енергиен източник на повечето тъкани. Инсулинът е отговорен за "вкарването" на глюкозата в клетките на черния дроб, мускулите и мастната тъкан. При недостиг на инсулин се развива състояние на повишена кръвна захар (хипергликемия), която стои в основата на заболяването захарен диабет.
Хроничната хипергликемия води до последващи усложнения за различни органи, като засяга основно очите (ретината), бъбреците, периферните нерви, малките и големи кръвоносни съдове.
Класификация на диабет
Захарният диабет най-общо се дели на диабет тип 1 и диабет тип 2:
Диабет тип 1 |
Диабет тип 2 | Гестационен диабет |
Абсолютен недостиг на инсулин поради разрушаване на отговорните за неговото производство структури в панкреаса - бета-клетките в панкреаса. |
Относителен недостиг на инсулин поради намаляване на чувствителността на тъканите към хормона - инсулинова резистентност. В последствие се увреждат и бета-клетките в панкреаса, отговорни за производството на хормона. | Захарен диабет, който се развива по време на бременността. |
Други специфични типове диабет: дължащи се на други причини (генетичен дефект в бета-клетъчната функция, генетичен дефект в инсулиновото действие, заболявания на екзокринния панкреас, влияние на лекарства или химикали, други заболявания); |
Разпространение и честота на диабет
Диабетът е социално значимо заболяване, което обхваща над 150 млн. души по целия свят и този брой се очаква да се удвои до 2025. В България болните са 300 - 350 хиляди. Случаите на диабет тип 2 значително превалират над тези с диабет тип 1. На тип 2 диабет се падат около 80-90% от случаите на диабет.
Традиционно смятан за болест на възрастните, в днешни дни диабет тип 2 все по-често се установява при деца във връзка със увеличаване на честотата на наднормено тегло и затлъстяване.
Най-достоверни са епидемиологичните данни, основаващи се на изследване върху цялото население. В някои страни има добри национални регистри на пациентите с диабет.
Оцененият брой на диабетиците в България е около 520 000 души (8,3% от населението > 20-годишна възраст) - 289 000 мъже (9,8%) и 231 000 жени (7,2%). Приблизително 316 000 (61,1 %) са с диагностицирано заболяване, а около 204 000 (38,9%) остават недиагностицирани. В САЩ случаите на недиагностициран диабет възлизат на 30%, а в Монголия 50%. В България около 377 000 (6,1%) души са с предиабет, състояние което може да прогресира до клиничен диабет, ако не бъде диагностицирано и лекувано своевременно.
Използвана литература:
- Вътрешна медицина под редакцията на проф. д-р Захарий Кръстев, д.м.н.
- Diabetes rates are increasing among youth NIH, November 13, 2007
- Zimmet P, Alberti KG, Shaw J (December 2001). "Global and societal implications of the diabetes epidemic". Nature 414 (6865): 782–7.